Постинг
16.12.2017 17:29 -
Липсваш ми
Автор: chervenokosaveshtica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2017 13:08
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.12.2017 13:08
Реших да си направя дневник, в който да ти пиша. Споделяла сьм ти и преди, че го правя, когато те няма. Така се освобождавам от всичко онова, което иначе не бих или не мога да ти кажа.
Знам, че на теб едва ли ти пука, но ... наистина ми липсваш. След последния ни разговор на 13 февруари и когато след това ме блокира, мислих, че никога повече няма да се сетиш за мен. 9 месеца! Каза, че ще се постараеш, да не ме търсиш повече от колкото обикновено издържаш и удържа на думата си, браво!. Всеки ден гледах дали не си ми махнал "забраната", но 9 месеца виждах едно и също - нищо!
В продължение на 8 месеца, всяка сутрин и вечер, проверявах, дали пък не сьм ти залипсвала, но уви.. не бях. Последния месец вече се примирих, че може би си ме забравил, когато една сутрин случайно реших отново да погледна. Тогава ти се появи, беше ме отблокирал. Няма да ти казвам как едновременно се зарадвах и разтреперих. 1000 въпроси нахлуха в главата ми - дали си се сетил за мен и за това си ме махнал от черния лист, дали ти липсвам, сещал ли си се за мен, а след това ме обзе ужас. Дали знаеш? Дали си разбрал и си искал да видиш с очите си? Дали си знаел и за това си ме блокирал, а сега вече си го приел? Знаеш ли изобщо? Мразиш ли ме? И още много, много въпроси, които ще си останат без отговор, защото нито ти ще ми пишеш, нито аз. Аз от страх, че, ще прочета нещо, което не искам, а ти... Знам...
Сега отново проверявам всеки ден, с надеждата да видя нещо, да разбера как си... Най- вероятно скоро отново ще ме блокираш, за да не ме виждаш. Може би така се опитваш да ме забравиш, нали казват " далеч от очите, далеч от сърцето", при мен обаче това не действа, ти все още ми липсваш и няма ден в който да не мисля за теб. Не сьм те виждала година и половина.
Дано си щастлив и си добре...
Знам, че на теб едва ли ти пука, но ... наистина ми липсваш. След последния ни разговор на 13 февруари и когато след това ме блокира, мислих, че никога повече няма да се сетиш за мен. 9 месеца! Каза, че ще се постараеш, да не ме търсиш повече от колкото обикновено издържаш и удържа на думата си, браво!. Всеки ден гледах дали не си ми махнал "забраната", но 9 месеца виждах едно и също - нищо!
В продължение на 8 месеца, всяка сутрин и вечер, проверявах, дали пък не сьм ти залипсвала, но уви.. не бях. Последния месец вече се примирих, че може би си ме забравил, когато една сутрин случайно реших отново да погледна. Тогава ти се появи, беше ме отблокирал. Няма да ти казвам как едновременно се зарадвах и разтреперих. 1000 въпроси нахлуха в главата ми - дали си се сетил за мен и за това си ме махнал от черния лист, дали ти липсвам, сещал ли си се за мен, а след това ме обзе ужас. Дали знаеш? Дали си разбрал и си искал да видиш с очите си? Дали си знаел и за това си ме блокирал, а сега вече си го приел? Знаеш ли изобщо? Мразиш ли ме? И още много, много въпроси, които ще си останат без отговор, защото нито ти ще ми пишеш, нито аз. Аз от страх, че, ще прочета нещо, което не искам, а ти... Знам...
Сега отново проверявам всеки ден, с надеждата да видя нещо, да разбера как си... Най- вероятно скоро отново ще ме блокираш, за да не ме виждаш. Може би така се опитваш да ме забравиш, нали казват " далеч от очите, далеч от сърцето", при мен обаче това не действа, ти все още ми липсваш и няма ден в който да не мисля за теб. Не сьм те виждала година и половина.
Дано си щастлив и си добре...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
