Не знам дали си разбрал вече, може би знаеш, а може и да не е стигнало все още до теб... Е, аз ще ти кажа - имам дете. Най-прекрасното момченце на земята. Бях в 7 месец, когато ми писа за последен път. Исках да ти кажа, въпреки, че обещах да не го правя, но не успях. За това ти поисках прошка. Имах нужда от нея, защото се чувствах ужасно виновна.

Ако помниш, някъде между караниците ни тогава, ти казах, че ми направи най- големия подарък. Така е, имам го благодарение на теб. Не, не е твой, но ти ми помогна да взема решение за нов опит след онази случка. 

Когато за пореден път ме съсипа и стигнах до болница, си казах, че ако изляза жива, ще предизвикам съдбата и това, което получа като знак, ще определи пътя ми. Казах си, че ще опитам само веднъж! Ако се получи, значи с теб наистина не ни е писано да сме заедно и ще се откажа завинаги от мечтата за теб, ако обаче не се получи, това ще в знак, че ти си правилния човек и ако ще света да се срути, нищо няма да ме спре да дойда при теб. Познай - две седмици след "руската рулетка" , куршума ме застигна. Видях 2 чертички.

Знаеш, какво се случи предния път, знаеш колко проблеми имсх, колко се лекувах и колко трудно ми казваха, че ще се случи. Явно е било нужно да обещая, че ще се откажа от теб , за да получа него. 

Не помня колко дълго стоях и гледах теста. Помня само отново чувство - нещо между пръскане на сърцето на хиляди парченца, ужасната задушаваща болка и същевременно щастието и вълнението от това, че виждам 2 черти. 

Едва ли ти ще го преживееш, но да ти кажа - гадно е! Погубващо! Осъзнаваш че в един и същи момент губиш смисъла на живота си, но в същия този момент, получаваш нов смисъл. Първите месеци треперих да не се повтори случката от миналия път и умирах от страх да не разбереш, защото знаех, как ще реагираш и какво ще ми кажеш. 

Колкото и гадно да звучи, абсурдно и странно, през всички тези 9 месеца, не спрях да мисля за теб и да се сещам какво си говорихме, какво си ми казвал и не спирах да плача. Единствено човечето в мен, ме крепеше да не се побъркам. 

Дори когато влязох да раждам, болката, която чувствах, физическата, не може да се сравни с онази, която всеки ден усещам в мен. Мислих, че когато той се появи, ще ми помогне да те забравя... и той не успя да те заличи от ума ми :-( 

Липсваш ми, въпреки обидите, въпреки упреците, въпреки отношението ти, въпреки теб самия! Въпреки всичко и всички, мисля за теб и не мога да те забравя. Станаха 10 години. Явно никога няма да успея да те преживея. 

Прости ми, че натиснах спусъка и скрих куршума от теб.