Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2018 16:03 - За сбъднатите желания, най-много сълзи се проливат
Автор: chervenokosaveshtica Категория: Лични дневници   
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.04.2018 16:21


 Здравей :) Знам, че не съм ти писала от много време... Опитвах се да не го правя, защото така се връщам назад, към теб, а нали целта е да те забравя. Днес обаче имам нужда да си до мен и за това реших да ти разкажа какво се случва. Може пък да ти е интересно или да си кажеш "нека ти, така ти се пада".

Юни ще станат 2 години от както те видях за последен път. Освен че родих и сина ми скоро ще стане на 1 годинка, то най-новото е, че ми откриха 2 заболявания, които не се лекуват и пия по една шепа хапчета. Понякога вечер преди да заспя плача и се чудя защо всичко това ми се случва. Дали болката, мъката, нервите, тъгата, не знам, нещо ги отключи и сега ще си ги нося до края, когато и да е той. Естествено аз няма да се предам лесно, въпреки че ми идва да си "тръгна", но нямам право заради близките си и детето. Боря се, опитвам се с каквото мога да си помогна, за сега без особен резултат, но вярвам, че все някога ще намеря доктора, който ще ми помогне и ще се излекувам. Иначе като оставим болестите, които ме налазиха, друго интересно няма покрай мен. 

Много ми се иска да те видя. Искам да знам как си. Едиствено по снимката ти (която скоро смени) във вайбър разбирам, че си добре (физически). Какво ли се случва с твоя живот, как си? Нещо налудничаво си мисля, но ще ти го споделя хах, на снимката те видях,ч е си с нещо като колие, черно, та се зачудих, дали е това, което аз ти направих. Носиш ли го още или си го скъсал и хвърлил? Много ми заприлича на него, но едва ли е то, не би го носил сигурно. Ще ти напомня за мен, а ти едва ли искаш да се сещаш. Забравил си ме вече може би... 

Реално ако наистина искам да те видя, мога да го направя, мога да дойда до вас, да ичакам да се прибереш от работа или да седнем със сестра ми на кафето до вас, все някога ще минеш, но не искам. Защо ли? Защото само при мисълта, че ще ме погледнеш с омраза или ще извърнеш поглед, все едно не ме познаваш, сърцето ми се свива в ужасно болезнен писък. Не мога да си го причиня. А и сега не съм много за гледане, погрознях :D Това може и да те зарадва, знам ли. 

Дали си мислиш за мен, както аз за теб? Знаеш ли, че вечер все още гледам твоя снимка, любимата ми. А когато се прибирам в нашия град, и минавам по вашата улица сърцето ми  трепка едновременно от вълнение и ужас. Нещо в мен изгаря да те зърне, а другото се моли да не се появиш от някъде. 

Знаеш ли, сега осъзнавам защо не успяхме да се съберем.С теб нямаше да успея да премина през всичко това. Не, защото нямаше да ме подкрепяш, просто не искам да виждаш в какво съм се превърнала. Искам да ме помниш красива, усмихната, а не това същество, в което съм се превърнала - тъжна, отчаяна, с вечно подути очи от съзи. Може би ако бях с теб, всичко това нямаше да ме сполети, но пък кой знае. Живота е непредсказуем. 

Дали е карма, че сега съм болна, дали е някакво кармично отмъщение, за болката, която ти причиних? Но пък ако е това, тогава кой плаща за моята болка? Ти дали плащаш, за всичко, което ми причини? Едва ли, а и не искам, защо трябва да плащаме? 

Прави са хората, когато казват, че за най-големите си желания, плащаме с най-кървавите сълзи. Получих каквото искам, но платих прекалено скъпо, ужасно скъпо. Загубих теб и живота си. Надявам се да има прераждане или някъде там друг живот, в който ще бъдем заедно, и всичко ще е наред. До тогава ще продължавам да ти пиша, тайничко. 

Липсваш ми! Много...





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: chervenokosaveshtica
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13246
Постинги: 12
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031